Как Йелън може да помогне на Драги

Малко помощ от страна на гуверньора на Фед Джанет Йелън няма да е излишна на управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който се чуди как да продължи да поддържа програмата си за изкупуване на облигации, пише Bloomberg.

Следващото решение за паричната политика на Фед предстои утре, 21 септември. И то може да направи живота на Марио Драги и ЕЦБ по-спокоен от гледна точка на осигуряването на необходимия обем активи, които могат да бъдат изкупувани от страна на европейската парична институция. Основното притеснение пред ЕЦБ са ниските доходности по облигациите в Европа:

ЕЦБ има ограничение по отношение на доходността на облигациите, които може да изкупува, като към момента то съвпада с депозитната лихва, която е на отрицателно равнище от -0,4%. Още едно правило ограничава ЕЦБ в избора на активи, които да изкупува – принципът на изкупуване на най-голям обем облигации от най-големите по обем икономики в еврозоната. По този начин най-големите по обем пазари на облигации във валултния съюз – Испания и Италия – остават по-назад в класацията при определянето на изкупуваните обеми по страни членки. А доходностите по облигациите в най-голямата европейска икономика – германската – от която могат да бъдат изкупувани най-много облигации, са много ниски. 10-годишните ДЦК там носят доходност, която едва надхвърля границата от 0%:

Източник: Bloomberg Terminal (Данните са актуални към 9:45 българско време на 20 септември)

Дори Джанет Йелън и колегите ѝ от Фед да решат, че няма нужда да повишават лихвите на срещата си утре, всеки знак от тях, че подобно нещо скоро ще се случи, може да доведе до повишаване на доходностите по облигациите в световен мащаб.  И докато подобен ефект вероятно ще е малък и краткосрочен, той може да даде известно допълнително време на Управителния съвет на ЕЦБ, който обмисля варианти, които да облекчат ситуацията около програмата на централната банка.

„Повишение на лихвите би било признак на увереност. Леко повишение в доходностите в САЩ в отговор би имало ефект и върху европейския пазар на облигации и би помогнало на ЕЦБ да увеличи обема на активите, които може да изкупува, но не бих бил прекалено въодушевен“, каза Щефан Шнайдер, главен международен икономист в Deutsche Bank.

Към момента европейски дългови ценни книжа на стойност почти 1,4 трилиона евро носят доходност под -0,4% - с други думи не могат да бъдат изкупувани от страна на ЕЦБ.

Въпреки всичко казано дотук, Джанет Йелън едва ли може да представлява спасение за Драги в това отношение в дългосрочен план. Фед твърдо отстъпи от агресивната си позиция за 4 повишения на лихвите до края на 2016, която зае в края на миналата година. В същото време последните икономически данни от САЩ са смесени и не предполагат, че Фед отново ще насочи пазарите към толкова бърз цикъл на затягане на паричната политика. Към момента вероятността, която пазарите дават за повишение на лихвите утре е 15%, а през декември – 54%.

При това положение Драги няма как да избегне дебатите за разхлабване на правилата около изкупуваните от страна на ЕЦБ активи, а президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман вече се изказа против промяна на пропорционалното на размера на икономиката изкупуване на облигации от страните членки на еврозоната.

„Ако доходностите останат там, където са и ЕЦБ не удължи количествените облекчения, тя вероятно ще успее да приключи на косъм своята програма. Но тъй като никой не очаква ЕЦБ да спре изкупуванията изведнъж, те трябва да направят нещо“, коментира Михаел Шубърт, икономист в Commerzbank.