Рисковете сред Brexit са тежки и за България

Източна Европа е регион, който ще загуби най-много от излизането на Великобритания от ЕС

Графика: Граждани на държави от Източна Европа, живеещи във Великобритания. Източник: Bloomberg Terminal Графика: Граждани на държави от Източна Европа, живеещи във Великобритания. Източник: Bloomberg Terminal

Източна Европа се очертава като региона, който ще загуби най-много от излизането на Великобритания от Европейския съюз. А някои от източноевропейските страни са по-податливи към рисковете на Brexit от други, пише Майкъл Уинфри от Benchmark в свой анализ за Bloomberg Markets. 

След влизането си в Европейския съюз (ЕС) и падането на ограниченията за свободно придвижване мигранти от този район на Европа се втурнаха към Великобритания, а финансовите средства от европейските фондове за развитие станаха основа за изграждане на пътища, мостове и други ключови инфраструктурни проекти. Износът процъфтява благодарение на свободната търговия. Несигурността, обхванала целия континент в следствие на вота на Великобритания за излизане от ЕС, постави под въпрос всички тези плюсове за икономиките на държавите от Източна Европа. 

На карта е поставена съдбата на 1,5 млн. граждани на тази част на Европа, които живеят във Великобритания. Несигурността около бюджетните и търговските правила на Европейския съюз все още нараства.

“Литва, Латвия, Унгария и Полша са изложени на най-голям риск в следствие на Brexit”, заявява Арти Сакуя, кредитен анализатор на S&P Global Ratings. Тя се позова на „техните големи мигрантски общности, парични трансфери, търговски връзки и важността на европейските фондове за финансиране на инвестиции“.

Привлечени от по-високите заплати и ниска безработица, поляците и румънците представляват най-голям дял от източноевропейските мигранти във Великобритания, пише Уинфри. "Работниците от Полша, най-голямата държава членка на ЕС в Източна Европа с население от 38 милиона души, започнаха да търсят работа в Централна Европа през 2004 година, когато държавата се присъедини към блока, а румънските граждани получиха достъп до пазара на Великобритания през 2014 година".

Поляците изпращат най-много пари у дома, по $1,2 млрд. долара годишно, но цифрата представлява малка част от обема на икономиката на страната, който е $471 млрд. Паричните преводи са по-голям проблем за страни, като Латвия, чийто брутен вътрешен продукт е 10 пъти по-малък.

От гледна точка на търговията, Чехия и Латвия са на чело в износа към Великобритания - по около 4%, по оценки на S&P Global Ratings.

Най-голямото отрицателно въздействие върху растежа в Централна и Източна Европа няма да дойде чрез възможното влошаване на преките търговски отношения с Великобритания, а по-скоро от евентуалното икономическо забавяне.

Фондовете за развитие, обаче, са най-голямото неизвестно. 114,7 млрд. евро са заделените субсидии за развитие на региона от бюджета на ЕС за периода 2014-2020, като Полша има най-голям дял. Поставянето под заплаха на тези фондове добавя към притесненията от Brexit, въпреки че Великобритания няма да спре да плаща, докато не приключи процеса на отделяне от ЕС, което ще отнеме най-малко две години. А дори и тогава Лондон може да е принуден да прави вноски към тези фондове, за да си осигури достъп до общия европейски пазар.

На фона на всичко това не трябва да забравяме и враждебността, изразена към ЕС от страни като Полша и Унгария. След референдума във Великобритания тя дори се засили, което обостря политическата и икономическа обстановка. 

„От ключово значение в дългосрочен план е дали ЕС ще намали финансирането на региона, след като текущият бюджет изтече“, заяви Сакуя. „Орязването на структурните и кохезионните фондове може да бъде значително, особено ако основните вносители решат да затегнат подхода на разпределяне на средствата, предвид неравномерното развитие на района“.

Повече можете да чуете от пазарния анализатор Славчо Маринов: 

Вижте състава на новото правителство на Великобритания.

Последни новини
Още от Анализи