Кризата в еврозоната вече не е проблем за света

Намаляващите държавни разходи за кредити са допринесли за по-хлабави фискални условия на еврозоната

Снимка: Suzanne Plunkett/Bloomberg News Снимка: Suzanne Plunkett/Bloomberg News

За пръв път от старта на глобалната финансова криза еврозоната престава да бъде спирачка на глобалната икономика. Не само че растежът от 0,5% през първото тримесечие, което би се равнявало на 2,1% ръст за цялата година, надмина очакванията, но и растежа на САЩ и Великобритания, като даде тласък на производството на еврозоната над пика ѝ от преди кризата, коментира Саймън Никсън за Wall Street Journal.

Еврозоната е създала над 200 хил. работни места през последните три месеца. Всяка страна в еврозоната вероятно ще постигне положителен растеж през тази година с изключение на Гърция, пише Investor.bg.

Възстановяването обаче не слага край на дебата по това какво накара икономиката да потъне в рецесия на първо място. От дълго време много икономисти обвиняват за това решението на еврозоната да преследва сурови икономии след 2010, докато влиянието на глобалните координирани фискални стимули отслабва. Този анализ си спечели привърженици, тъй като не само, че икономиите започнаха да влияят точно, когато икономиките на еврозоната и САЩ започнаха да се отдалечават една от друга, но и защото възстановяването също се завръща докато политиките за икономии се облекчават.

Благодарение на допълнителните разходи от европейските правителства в отговор на бежанската криза и по-голямата гъвкавост на фискалните правила на еврозоната, въведени тази година, публичните разходи вече не са спирачка на икономиката. Фискалната политика трябва да допринесе с 0,3% процентни пункта към ръста на икономиката тази година, посочва Холгер Шмидинг от Berenberg Bank.

Взаимната връзка обаче не е причинно-следствена връзка. Много фактори допринасят за възстановяването на еврозоната, включително по-ниските цени на петрола, по-ниските обменни курсове и по-евтините разходи за заеми.

Анализ на Европейската комисия (ЕК), публикуван този месец, предполага, че разликите във фискалната политика са малка причина за раздалечаването на икономиките на еврозоната и САЩ. Той обосновава двойния спад в еврозоната с други проблеми, включително по-суровите кредитни условия, отразяващи зависимостта на еврозоната от стресирана банкова система, липсата на структурна гъвкавост, която ограничава растежа на производството, и най-вече – неподходящата парична политика, която поддържа разходите за заеми в много страни твърде високи.

И наистина, намаляващите държавни разходи за кредити са допринесли за по-хлабави фискални условия на еврозоната чрез създаването на бюджетно пространство за по-високи разходи, пише Никсън. Ако махнем разходите по лихвите, приносът на публичните разходи към растежа е обратно на нивата си от преди кризата, отбелязва Гил Моук от Bank of America Merrill Lynch.

Според този анализ най-голямата политическа грешка на еврозоната не са икономиите, а провалът на Европейската централна банка (ЕЦБ) в стартирането на количествено облекчаване доста преди март 2015. Може и да има добри причини за това забавяне, свързани с политическите опасения от моралния риск при изкупуването на държавни облигации, особено в паричен съюз, който ясно забранява финансирането на правителствата от централната банка.

Това, което е ясно обаче е, че централните банкери са подценили това, което сега изглежда очевидно: степента, до която стъпките за възстановяване на конкурентоспособността чрез вътрешно обезценяване ще се окажат дезинфлационни, налагайки по този начин допълнителен натиск върху предизвикателната дългова динамика. Сега, когато ЕЦБ купува държавни ценни книжа в огромни количества, политиката явно работи по същия начин както в САЩ, намалявайки сметките за лихви и по този начин подкрепяйки нарастващото вътрешно търсене.

Този дебат около ролята на икономиите има важни последици за бъдещата политика. В крайна сметка, въпреки съживяването, нивото на растеж на еврозоната, както и в САЩ, остава ниско по стандартите на миналите възстановявания. Нещо повече, някои от сегашните двигатели на растеж вероятно ще се разсеят тази година.

Еврото е стабилно от над година, а цените на петрола се повишават през 2016. Еднократният тласък от по-ниските лихвени разходи също ще започне да отминава. Междувременно е малко вероятно еврозоната да получи тласък от други места, имайки предвид постоянните корекции надолу на прогнозите за глобалния растеж, допълва Никсън.

Освен всичко друго еврозоната остава обхваната от значителни политически рискове. Британският референдум по членството на страната в ЕС е най-непосредственият, а миграционната криза продължава да заплашва плавното функциониране на единния пазар на ЕС.

Но ако фискалната политика не бе първичната причина за застоя на еврозоната, малко е вероятно тя да бъде решението за слабия растеж днес. Най-голямото политическо предизвикателство са слабите корпоративни разходи, илюстрирани чрез купищата пари, акумулирани в германските корпоративни баланси.

Целенасочените разходи по засилващите производството инфраструктурни инвестиции и проучвания може да помогнат. Трябва да се отбележи обаче, че дори Международният валутен фонд до голяма степен се е отказал от отдавнашното си искане за големи германски фискални стимули с цел съживяване на икономиката на еврозоната.

Краят на войните с икономии в еврозоната трябва да бъде възможност за икономистите и централните банкери да се фокусират заедно върху най-големите пречки пред инвестициите, а оттам и по-силния растеж: строги пазари на стоки и труд, слаби рамки в областта на несъстоятелността, които пречат за бързото преструктуриране на лоши заеми, лошо създадени данъчни системи и прекомерна бюрокрация.  

Последни новини
Още от Анализи