Уроците, на които Япония научи останалите

Проблемите пред икономиката на страната продължават

12:46 | 13 април 2016
Обновен: 12:47 | 13 април 2016
Харухико Курода, гуверньор на Японската централна банка. Снимка: Akio Kon/Bloomberg
Харухико Курода, гуверньор на Японската централна банка. Снимка: Akio Kon/Bloomberg

МВФ понижи сериозно очакванията си за японската икономика, икономическият растеж, който институцията прогнозира за 2016 е понижен от 1% на 0,5%, а през 2017 се очаква японската икономика да се свие заради увеличаването на ДДС.

Силната йена – една от причините за понижените очаквания на Фонда – може да продължи да стои на дневен ред.

Айсуке Сакакибара, спечелил си прякора господин йена, и който е бил начело на намесите на министерството на финансите в периода 1997 до 1999 казва, че допълнително разхлабване на стимулите от страна на BoJ само временно ще забави достигането на йената до ниво от 100 йени за долар до края на годината.

„В настоящата ситуация Япония дори не може да си помисли за намеси. Няма нищо по-глупаво от това да се предприемат действия, когато те няма да са ефективни.“, каза Сакакибара.

Членът на борда на Японската централна банка Ютака Харада от своя страна коментира, че икономическото възстановяване в страната все още е слабо и изглежда цените не растат.

„Не отричам, че икономическото възстановяване е слабо. Затова Японската централна банка въведе количествени и качествени облекчения, които по-късно увеличи“, коментира Харада.

Анализаторът от Bloomberg и старши икономически съветник в Allianz Мохамед Ел-Ериан използва случая изтъкна 5 урока, на които Япония е научила останалите страни:

1. Не е лесно да се излезе от нисък икономически растеж, предизвикан от спукването на финансов балон. Колкото по-дълго една икономика расте слабо, толкова по-сериозни стават структурните предизвикателства. Резултатът се отразява не само на текущия растеж, а и на бъдещата му траектория. Европа и САЩ не успяха да излязат напълно от капана на ниския растеж въпреки стимулите, предприети и заради опита с „изгубеното десетилетие“ на Япония.

2. Дефлацията вече е сред основните притеснения на ЕЦБ – нещо, което преди това не беше вземано предвид като реална възможност.

3. Допускането, че ниските лихви могат да подпомогнат растежа, когато това е необходимо вече не е приемано за даденост, като опитът в Япония показва, че това може да има и негативни ефекти. Пазарите на държавни облигации в Япония станаха по-малко ликвидни, а някои индикатори показват, че домакинствата се отдръпват от финансовата система. Недоволството спрямо BoJ расте.

4. По-ниските лихви и разликата в лихвените ставки по света не винаги водят до понижаване на стойността на дадена валута – йената е пример точно за това с поскъпването си.

5. Паричните и фискални стимули не са достатъчни без структурни реформи. Трябва да се подобри ефективността в определени сектори като се премахнат бариери, пречещи на ръста на производителността и да се съкрати прекомерният дълг.