Китайското ребалансиране е надценено

Зад официалните данни за растежа на услугите в Китай се крият малко по-различни детайли.

Снимка: Natalie Behring/Bloomberg News. Снимка: Natalie Behring/Bloomberg News.

Оптимистичната теория за Китай е относително праволинейна. Да, втората по големина икономика се забавя до най-бавния си ръст от десетилетия. Но докато инвестициите и производството (традиционно ключови двигатели на китайския растеж) намаляват в значение, местното потребление и услугите играят по-голяма роля: За първи път услугите съставляваха над 50% от БВП миналата година, пише Bloomberg. 

Това много желано ребалансиране трябва да предвижи Китай към един доста по-устойчив модел на растеж. Компаниите в новата икономика в технологиите, здравеопазването, финансите и продажбите на дребно са по-продуктивни и по-малко замъряващи от димящите промишлености. Широкото потребление (железопътният трафик расте с 10% понеже китайците харчат повече за пътувания с цел удоволствие, докато трафикът по мобилния интернет се е удвоил) е ключът към излекуването от пристрастеността към инвестиции на една забавяща се икономика. Тъй като непродуктивните въглещни мини и стоманени фабрики се оттървават от работници, трудоинтензивните услуги трябва да ги поемат.

Ако вникнем по-навътре обаче картинката става доста по-черна. Вземете пътуванията. Въпреки че жп трафикът е нагоре, общата му използваемост (която съставлява пътникокилометрите, пропътувани) нараства само с 3.1% през 2015. Освен това е важно да се помни, че само 11% от пътуванията са извършвани по релси. (Международните въздушни полети, които нарастнаха с 34% миналата година, съставляват едва 0.2% от всички пътувания.) По-голямата част от пътуванията се осъществяват по асфалтови пътища и магистрали и те спаднаха миналата година. Ако толкова много китайци извършват путувания с цел удоволствие защо приходите на хотелите са плоски?

По подобен начин, продажбите на 100-те най-големи китайски търговци на дребно, които би трябвало да хвърчат нагоре ако икономиката наистина се ребалансираше, намаляват с 0.1% през 2015. Луксозните марки бяха ударени особено силно (отчасти заради продължаващата антикорупционна кампания) и продажбите на дори основни потребителски стоки като телевизори, хладилници, аудио оборудване и перални също са или плоски, или надолу.

Услугите определено растат по-бързо от производството и недвижимите имоти. Но по-голямата част от този растеж идва от точно два сектора. Първият, финансовите услуги, получиха огромно побутване напред през 2015 от бумът във фондовия пазар през първата половина на годината и от продължаващото кредидитиране, стимулирано от правителството. Ако се премахне приносът на този отрасъл потребението продължи да се забавя миналата година.

Спукването на балона в акциите със сигурност ще натежи на растежа, както и ликвидирането на заемите, много от които бяха отдадени на тежки индустрии, опериращи на загуба. Наистина, поддържайки на повърхността тези държавни зомби компании, за да се тимулира БВП, китайските банки отлагат процеса на ребалансиране.

Другият сектор, който се справя добре е лигистиката и транспортът – основно заради експлозията в онлайн търговията. Потребителите се нахвърлят на ниските цени и по-големия избор, предлаган онлайн. Alibaba, неговите конкуренти и компаниите надолу по веригата се разширяват много бързо. Въпреки това ново търсене обаче, производството и общите продажби на потребителски стоки едва растат. Това загатва, че онлайн търговците просто крадат пазарен дял, а не добавят към общия пай.

Правителството знае, че трябва да направи повече, за да подпомогне ребалансирането. Официалният икономически план за 2016 подчертава нуждата да бдат намалени разходите и данъците, за да се стимулира харченето. Повече, също така, трябва да бъде сторено в изграждането на социална спасителна мрежа, за да не се налага китайците да пропиляат спестяванията си по време на черни дни. Регулациите трябва да бъдат намалени, за да могат предприемачите по-лесно да стартират нови бизнеси в услугите.

Предизвикателствата са големи и ще изискат промяна във финансовите потоци, пазара на труда и бизнес културата. Банките ще трябва да бъдат освободени да заемат на малкия и реден бизнес, вместо на неефективните държавни предприятия, които традиционно са били техни клиенти. Работниците спешно се нуждаят от преквалификация – много позиции в сектора на услугите изискват умения, които съкратените работници във въглищната мина просто нямат.

Но най-вече държавата ще трябва да се научи да позволява на частното предприемачество да расте, вместо да планира големи публични проекти, които исторически са движели растежа. Както много страни, които са се опитали да станат иновативни са научили, няма как да администрираш динамизма и креативността. Преди Китай да извърши прехода към нов модел на растеж правителството му ще трябва да се махне от пътя.

От Кристофър Болдинг

Последни новини
Още от Анализи