Трите възможности за обрат в Китай

Виктор Швец, Macquarie Securities

Шанхайската фондова борса, 22 септември 2015. Шанхай. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg Шанхайската фондова борса, 22 септември 2015. Шанхай. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg

Как Китай може да обърне икономиката си към

 

Каква е стратегията ви за Китай?

Лично аз смятам, че трябва рязко да увеличат фискалните разходи. Особено в секторите извън инфраструктурата.

С други думи - не искаме свръхкапацитет, но трябва да се намалят икономиите от предпазливост, доколкото може. Социални дейности, благосъстояние, образование, здравеопазване - тези сектори.

Не забравяйте, че икономистите са много обикновени хора - те просто събират числата.

Няма значение откъде са цифрите.

Алтернативата би била да разрушите градовете, които сте построили и да ги изградите отново.

Защото когато събаряте, това е дейност - следователно - БВП.

Когато строите - това пак е дейност - и пак БВП.

 

Това е класическо кейнсиянство, нали? Копаете дупка и после я запълвате. И копаете нова и така нататък безкрай. Въпросът е какво правим с дълга? Все повече става дума за дълга и това е проблем, на който не е обръщано внимание. И ще стане ли скоро проблем?

Би могло. Но същото важи за всички страни по света, не само за Китай.

Например САЩ, Япония, Еврозоната, Китай, Корей, Тайланд, Малайзия - могат ли да продължат напред без да намалят дълговото бреме? Отговорът е: не. Почти никой не може да продължи, без да намали дълговете.

 

Особено при липса на инфлация.

Има причина да нямаме инфлация. Причината да нямаме инфлация е защото имаме твърде много дълг и капацитет. И отказваме да се откажем от свръхкапацитета, защото това означава безработица.

От гледна точка на Китай, също както за Япония, критерият не е отказ от дълг. Критерият е как да продължите да увеличавате дълга по-умерено и по-безопасно?

Това е целта.

Пред Китай трябва да има три цели:

  1. Фискалните разходи трябва да се увеличат, особено тези, които не са свързани с инфраструктура.
  2. Трябва да осигурят продължават ръст на ликвидността. Това означава, че PBOC трябва да запази стимулите - трябва да има пълни стимули.
  3. Трябва да се направят структурните реформи в същото време.

Проблемът е - и в земеделието, и в имотните данъци, и в реформите на трудовия пазар, нищо не става от 2013.

 

Запомнете - икономистите са обикновени хора - те гледат цифрите.

Не правят разлика между това, което е социално- или икономически полезно и кое - не. Затова унищожението на едно село е добра новина. Построяването му отново - също. Въпреки че всъщност не сте постигнали нищо с това.

Това е проблем. Не как харчите и дали изобщо харчите.

Смятам, че предизвикателството в Япония винаги е било националната икономика.

Въпреки че най-доброто на света е в Япония, въпреки че най-конкурентното в света е в Япония, средните нива са доста ниски.

Например средната производителност, комуналните услуги, строителството, всеки път, когато гледате националните показатели, виждате, че са много непродуктивни.

И има причина за това.

Първо - склеротичен пазар на труда.

Втора - ограничения за ползването на земята, ограничения в дерегулацията на вътрешната търговия - било на дребно или на едро.

 

BoJ прие отрицателни лихви. Видяхме какво стана с йената - явно курсът й отново ще удари дъното. Смятате ли, че Китай гледа всичко това и се пита дали да се оттегли от юана? Как мислите?

Начинът, по който трябва да гледате на юана е като на нещо, което не се сече в Китай. Юанът се сече във Вашингтон, Франкфурт и Токио. В по-малка степен - в Сеул.

Има някои неща, които Китай може да контролира, но има много други, които не може. И затова от китайска гледна точка някак си имаме глобално възстановяване, глобален ръст в търговията от 1,5% годишно на 6%. Изведнъж те могат да изнасят.

Излишъкът по текуща сметка ще се увеличи.

С това увеличение, ще трябва да инвестират по-малко.

Ако можете да добавите и подобряването на състоянието на потребителите, ще имате ребалансиране.

Проблемът за Китай е, че търговията никога няма да се върне, ликвидността - също, нито ръстът. И потребителите няма да могат да ребалансират.

Затова Китай трябва да се опита да увеличи дела си в глобалната търговия.

С други думи - добрата новина за Япония през 1990 или 1991 бе, че Япония успя да се нагоди към намаляващото си значение в дългосрочен план.

Но те се настроиха към намаляващ дял от растящ пазар. Между 1990 и 2007 глобалната икономика постигна ръст.

Китай не може да се настрои за намаляващ пазарен дял, защото вече няма ръст.

Затова всъщност Китай трябва да увеличи пазарния си дял и тук се намесва валутата.

Чуйте целия коментар във видеото.

 

Последни новини
Още от Анализи