Възможен ли е ръст от 4,5%

Премиерът Бойко Борисов заяви ръст от 4,5% за 2016, какъвто българската икономика е виждала за последно преди кризата. Това е два пъти над официалната прогноза на правителството. Според последните данни (за трето тримесечие на 2015) в Европа само Ирландия и малките икономики на Малта, Лихтенщайн и Монако постигат подобен ръст, Чехия може би също ще успее.

Пожеланието, макар и изненадващо, зазвуча по-твърдо след изявленията на вицепремиера Томислав Дончев. Заместникът на Борисов, отговарящ за икономическата политика и за еврофондовете, които допринесоха за по-високия от прогнозите ръст през 2015, смята, че целта е постижима. Той се позовава на ръста на износа с 12%, на поевтиняването на петрола и еврото.

Повечето икономисти обаче са скептични. Финансовият министър Владислав Горанов също бе по-предпазлив. "Дали ще успеем да постигнем това, което се коментира като оптимистична прогноза, зависи само от нас. Но е твърде рано да променят прогнозите, които сме дали. Има време за това", каза министърът в интервю за телевизия Bulgaria ON AIR.

Икономическият ръст в България се ускори до 2,9% през третото тримесечие и се очаква да доближи 3% общо за годината. Това би било ниво, близко до средната му стойност (2,8%) за предходните 10 години, първата част от които бяха период на бурен ръст. НСИ ще съобщи първите данни за четвъртото тримесечие в средата на февруари. Ако прогнозата за ръст, близък до 3%, се потвърди, това ще е съществена промяна на фона на 1,3% през 2013 и 1,6% през 2014.

За това ускоряване на растежа през 2015 допринесе стечение на обстоятелства. Въпреки кризата в Гърция и бавната световна икономика, външните фактори бяха сравнително благоприятни.

На първо място, понижението на курса на еврото с близо 11% спрямо долара допринесе за по-висок ръст на износа. Поевтиняването на петрола също увеличи разполагаемия доход на домакинствата и бизнеса.

Но тези фактори сега отслабват. Дори еврото и доларът да достигнат паритет, това ще бъде по-малък спад на единната валута от този, който вече бе реализиран през последните 12 месеца. А ако петролът падне до 30 долара за барел, каквито са последните прогнози, това няма да е равно на понижението му с 35% през 2015 (макар че по-голямо значение има средногодишната цена, а тя се понижи повече през миналата година).

На второ място, бе отбелязан ръст на потреблението - с 1,8% през третото тримесечие, което се дължеше не само на ръста на доходите, предизвикан до голяма степен от административни фактори. Подкрепа оказа и ръстът на заетостта. Понижението на лихвите и по-несигурната инвестиция във фондове увеличиха склонността за харчене, а може би и покупката на имоти.

Ударното усвояване на еврофондове в края на 2015, когато изтече срокът за разплащане на проекти от предишния програмен период, обаче осигури решаваща подкрепа за растежа.

Възможно ли е това да се повтори и дори засили през 2016?

Експертите, до които Bloomberg TV Bulgaria се допита, потвърждават някои основания за оптимизъм, но посочват, че изпълнението на новата цел изисква много повече усилия за реформи.

Заявката за 4.5% ръст не трябва да се разглежда като нова прогноза, а "по-скоро като по-амбициозна, трудноизпълнима, но не и невъзможна цел", коментира Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

"Нашата прогноза (на АИКБ) е още по-консервативна от тази на МФ, а именно 1,3-1,5% ръст", казва Велев. Организацията се основава на анкета сред членовете за очакваните продажби, печалби, инвестиции, кредити, персонал и др., както и на собствен анализ.

"Не се дооценяват задържащи, даже препятстващи ръста фактори като скока на цената на електрическата енергия за индустрията, грубата административна намеса на държавата на пазара на труда със скока на МРЗ и МОД, разменените санкции ЕС-Русия", обяснява председателят на АИКБ.

Мисля, че заявката за 4,5% ръст е просто политическо изявление, част от инструментариума за внушение на стабилност и перспектива в държавата, смята Евгений Кънев, управляващ съдружник в Maconis. По думите му данните за влошаващия се бизнес климат от декември м.г. са в противоречие с тези очаквания за ръст на БВП. Макар че още няма окончателни данни за ръста през миналата година, които да позволят по-задълбочен анализ, предварителните оценки сочат, че основен принос за този ръст имат държавните инвестиции и еврофондовете, коментира Кънев.

Той се съгласява с Велев по въпроса за административното увеличаване на минималните доходи: "Постоянното увеличение на минималната заплата като очакван позитивен ефект за вътрешния пазар може обаче да затрудни експортните производства с ниска добавена стойност, които се конкурират на международните пазари изключително на база цена", твърди икономистът.

"Оптимизмът идва от продължаващото възстановяване на европейската икономика, евтиният петрол, ниските лихви, както и от факта, че през 2015 икономическият растеж в България многократно надхвърли прогнозите, коментира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Например, „Standard & Poor's“ имаше прогноза от 0,5% растеж за България през 2015 - тя беше надхвърлена близо шест пъти, посочва той.

Ангелов обаче отбелязва, че няма гаранции, че и през 2016 година ще има голямо надхвърляне на прогнозите. По думите му повечето прогнози са близки до тази на МФ - между 2 и 3%. "Това означава, че за постигане на 4,5% икономически растеж ще са нужни много повече реформи, много повече инвестиции. Почти невъзможно е 4,5% растеж да се случи от само себе си - за това ще трябва да се положат неимоверни усилия и да се преодолеят много пречки в инвестиционния климат", категоричен е експертът.

Възможности ...

Част от положителните фактори ще се запазят през 2016, смята Георги Ангелов.

"Европейската икономика изглежда ще продължи да расте, горивата и енергията поевтиняват. ЕЦБ ще продължи с агресивната монетарна политика и дори може да я засили. Отворен е въпросът за еврофондовете през 2016 г. - след приключване на програмния период дали може администрацията бързо да започне новия или годината ще бъде загубена? Ниските лихви може би ще стимулират кредитната активност, но вероятно по-силен ефект ще има едва след приключване на прегледа на активите на финансовия сектор", изброява той.

Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на банките ще приключат през лятото и това отлага прогнозите за по-бърз ръст на кредитирането за втората половина на годината. До ноември 2015 заемите за бизнеса и домакинствата нарастват с 0,2 на сто на годишна база.

Изненадващо високият ръст 2015 се дължеше на ударното инвестиране за сметка на еврофондовете и увеличеното правителствено потребление за сметка на голям дефицит и дълг, пояснява и Васил Велев. "И двата фактора през 2016 ще бъдат ограничени, при това ще имаме една по-висока база, спрямо която ще мерим ръста."

Според Кънев поне две от от причините, довели до по-висок ръст през 2015, няма да са налице: "През тази година очаквам по-малко инвестиции от еврофондовете поради завишените критерии за финансиране през новия програмен период. Другият възможен източник на ръста на БВП - износът, ще бъде подложен на голям стрес от геополитически фактори - бежанската криза в Европа, конфликтите в Близкия Изток и Украйна, неясната перспектива в големи търговски партньори като Гърция и Турция. Все пак понижаващата се цена на петрола и газа на международните пазари са добра предпоставка за растеж, стига нашите регулатори да си вършат работата, както трябва, та това да се усети и от производителите и износителите. Ако продължи обаче имитацията на реформи, каквато индикация беше дадена със съдебната реформа, то няма как да очакваме повишение на кредитния рейтинг, повече чужди инвестиции и постигане на ръст над 4%", категоричен е икономистът.

... и заплахи

Външната среда е най-големият проблем, защото е непредсказуема, смята Георги Ангелов: "Видяхме през 2015 постоянни изненади и шокове - украинска криза, нова гръцка криза, бежанци, тероризъм, Сирия, конфликтът между Турция и Русия, а сега и между Иран и Саудитска Арабия. Разнобоят между Фед и ЕЦБ ще засилва напрежението. Китай също се променя и самият мащаб на китайската икономика означава, че това може да има последствия по целия свят."

Той добавя към факторите, допринасящи за несигурност, референдума за излизане на Великобритания от ЕС, невъзможността за съставяне на правителство в Испания и предстоящите избори в Ирландия. "Така че 2016 г. започва с много рискове и много неразрешени проблеми. Всеки от тях може да избухне с нова сила."

Отново за реформите

Така че ключът остава вътре в страната.

Ако продължи имитацията на реформи, каквато индикация беше дадена със съдебната реформа, то няма как да очакваме повишение на кредитния рейтинг, повече чужди инвестиции и постигане на ръст над 4%, подчертава Евгений Кънев.

Проблемът, според него е, че българските регулатори повече затормозяват, отколкото да подобряват бизнес средата. "Ноторен пример е КЗК и случващото се примерно в сектора на горивата - ключов компонент в себестойността на нашите стоки. Редица други отрасли, фокусирани върху вътрешния пазар, също не могат да се похвалят с пазарна конкуренция и прозрачност на сделките. Очакваме да видим как ще се осъществи либерализацията на пазара на електроенергия, която може наистина да се окаже game changer в този закостенял в развитието си основен сектор на икономиката." Кънев подчертава, че е много важно как правителството ще се отнесе към спазването на сключени договори с производителите на енергия, някои от които са най-големите чужди инвеститори.

Ръстът на инвестициите трябва да дойде от чужбина, защото поемането на повече дълг, за да се финансират държавни инвестиции, вече започва да затормозява публичните финанси, смята още Кънев. Затова е важно да има положителни сигнали спрямо чуждите инвеститори, завършва той.

За да се приближим към поставената цел, ще ни трябват стабилност и реформи - съдебна, административна, както и реформи на пазара на труда, образователната система и като цяло по-добро регулиране, обобщава настроенията Васил Велев. И още нещо, добавя той: "късмет с международното положение - късмет, тъй като възможностите ни за влияние са ограничени, което не се отнася до реформите и политическата стабилност".