Най-големите рискове за Гърция през 2016

Джеймс Гълбрайт, професор от университета в Остин, Тексас

Атина. 12 ноември 2015. Photographer: Kostas Tsironis/Bloomberg Атина. 12 ноември 2015. Photographer: Kostas Tsironis/Bloomberg

Съветникът на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, Джеймс Гълбрайт, професор от университета в Остин, Тексас с прогноза за най-големите рискове пред Гърция през 2016 - коментар за Bloomberg.


Вие бяхте съветник на бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който имаше доста отличителни възгледи за това как трябва правителството да подходи към преговорите с другите европейски страни. Сделката беше подписана, пазарът изглежда стабилен, но какви са рисковете през 2016, как ще се справи Гърция с ограниченията, които трябва да спазва?

Гърция спазва тези ограничения:

  1. повишиха данъците
  2. орязаха пенсиите
  3. орязаха разходите.

Резултатът от това е, че гърците не могат да си плащат ипотеките, много бизнеси обявяват банкрут.

Гръцката държава е принудена да продава практически всичко, което притежава.

Така се стига до това, че гърците трябва да ликвидират държавните капиталови активи, разпродават къщи, бизнеси, държавните активи. Струва ми се, че след време това ще доведе до значително разрастване на всеобщата съпротива, пасивната и активна съпротива.

Това ще се случи със задълбочаването на кризата през тази година и този риск не трябва да се пренебрегва.


Изпитвате ли скептицизъм по отношение на това дали правителството ще има политическата воля и правомощията да продължи по този път или в някакъв момент Гърция ще достигне точка на пречупване и ще има разминаване между това, което може да направи държавата и изискванията на кредиторите?

В момента няма добре организирана, смислена лява опозиция или дори и крайно дясна опозиция. Но очаквам, с течение на времето такава опозиция да започне да се консолидира. Така че, да, тогава ще стане доста трудно за правителството.


Налице е и ситуацията с бежанците в Еврозоната, в Европейския съюз и тя оказва огромен натиск, много от бежанците влизат през Гърция, има и недоволство от страна на някои членове на съюза заради начина, по който Гърция работи по този въпрос. Как се отразява всичко това?

Това е сюрреалистичната страна на споровете в Европа. Германците обвиняват гърците, че не охраняват границите си.

Гръцката брегова линия е около 14 хил. километра. Няма начин да ги охраняват, ако охраняват островите близо до Турция, то лодките ще ги заобикалят, все повече удавници ще бъдат изхвърляни на брега. С други думи, това няма да има никакъв ефект.

А и гърците така или иначе нямат пари, с които да подсилят полицейското присъствие по всички плажове. Така че, европейците приемат една доста абсурдна позиция.

Едно от позитивните неща при това правителство е именно открития подход към проблема с бежанците – хората са прибирани от лодките и настанявани в лагери. Може и да се каже, че има какво още да се желае, но при тези неблагоприятни обстоятелства те се справят много добре.


Как ще коментирате напрежението в други европейски страни? Имаме изборите в Испания, които приключиха с доста нестабилни резултати, Подемос една партия подобна на Сириза се представи много добре. Очакваш ли, че крайните политически елементи както в ляво, така и в дясно ще продължат да имат успехи в Европа?

В страните от южна Европа лявото има силна роля. Изборите в Португалия доведоха на власт лява коалиция, а в Испания дясното правителство бе свалено от власт при последните избори, макар резултатите да не са еднозначни. Италия се движи в същата посока, така че имаме нещо...

Мисля, че представата, че случилото се в Гърция ще сплаши гласоподавателите в южна Европа и те ще стегнат редици в подкрепа на Волфганг Шойбле и германското правителство, определено не проработи според очакванията.

В Северна Европа, крайното дясно е най-значимата заплаха, която все още не е отминала, а местните избори във Франция са определено голяма проверка за напредъка на Националния фронт.

 

Последни новини
Още от Анализи