Засилващата се заплаха ИДИЛ

Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.

Снимка: Simon Dawson/Bloomberg Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

2015 вече е история. Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.

Стотици жертви и хиляди ранени. Това е резултатът от десетките атентати, извършени от терористичната групировка "Ислямска държава" (ИДИЛ) само за 2015. Нападенията са къде ли не – от единия край на Близкия изток в Йемен до другия в Алжир, да не говорим за Европа, където атаките започнаха още на 7 януари с нападението срещу редакцията на сатиричния вестник "Шарли Ебдо" (макар че отговорност за терористичния акт реално така и не бе поета, твърденията са, че това е дело на ИДИЛ). Един от последните атентати – отново в Париж на 13 ноември, отне живота на 137 души и рани други 368. 2015 се превърна в най-активната и унищожителна година за ИДИЛ, изненадвайки дори анализаторите, които все пак предвиждаха тя да се превърне в сериозна заплаха.

През първата половина на годината терористичната групировка действа основно на регионално ниво. Самоубийствени атентати и организирани групови нападения в Тунис, Йемен, Афганистан, Ирак, Кувейт, понякога на няколко места в един и същи ден, отнемат живота на десетки и предизвикват публично възмущение и призиви за по-сериозна намеса и унищожаване на групата. Разрушават се древни градове и артефакти в Сирия и Ирак, отвличат се беззащитни и невинни хора.

Редица разузнавателни служби започват постепенно да осъзнават каква сериозна заплаха не само за региона, но и за цял свят представлява ИДИЛ. През юни германското разузнаване излиза с доклад, според който заплахата от ислямистки тероризъм в Европа ще продължи да расте, докато радикалната групировка запазва контрола на т.нар. свой халифат в Сирия и Ирак. Обявяването на халифата и военните успехи на ИДИЛ създават атмосфера на еуфория сред европейските джихадисти, което води до постоянно нарастваща вълна на подкрепа за терористите, се посочва още в документа.

Светът обаче вероятно осъзнава реалния размер на заплаха от ИДИЛ едва на 20 юли, когато 27 души загиват и към 100 души са ранени при бомбено нападение в град Суруч, Югоизточна Турция. Няколко дни по-късно Турция започна въздушни удари срещу цели на "Ислямска държава" в Сирия, докато в същото време даде съгласието си американските военни сили да осъществяват въздушни удари срещу „Ислямска държава“ от бази в страната. За Анкара това бе сериозен завой в политиката, който отбелязва крайъгълния камък в координацията по отношение на ударите срещу ислямистката групировка.

Малко по-късно Турция и САЩ официално се споразумяха за създаването на буферна зона, свободна от “Ислямска държава”, в северните райони на Сирия. За Анкара и Вашингтон това означаваше повече стабилност по турско-сирийската граница. Администрацията на президента на САЩ Барак Обама реши да предостави и въздушно прикритие за сирийските бунтовници, които обучава за борба с бойците от ИДИЛ, ако те попаднат под атака от страна на режима на сирийския президент Башар ал Асад.

Изненадващо през август Кремъл започна да прокарва на международната арена нов план за борба срещу ИДИЛ. Идеята бе да бъдат обединени всички заети в бойни действия "по земя" срещу терористичната групировка, докато САЩ и съюзниците им в сегашната коалиция продължават да бомбардират ислямистите от въздуха. Според руски дипломати по суша трябва да ги атакуват пък войските на Башар Асад, воюващата с него светска опозиция, сирийските и иракските кюрди, а накрая - и редовната армия на Ирак.

Планът обаче породи сериозни въпроси, като например кой е новият елемент в него. Москва реално предложи коалиция между партньори, които бездруго вече си сътрудничат по принуда. Единствената сила, невключена към момента, е светската опозиция в Сирия, за която Башар Асад си остава враг, страшен поне колкото ИДИЛ. Друг въпрос засяга участието на Иран, а третият очевиден проблем в "плана на Путин" е ролята на кюрдското опълчение, което силно дразни Анкара.

Постепенно действията на света срещу ИДИЛ все повече се засилват. В началото на септември френският президент Франсоа Оланд също даде заповед за началото на подготовка за въздушни удари срещу ИДИЛ в Сирия. „Разполагаме с доказателства, че бойци на "Ислямска държава" от Сирия готвят атаки срещу редица страни, сред които и Франция", поясни тогава държавният глава. Същевременно той изключи засега възможността за изпращане на сухопътни войски в страната.

До онзи момент френските военновъздушни сили участват от почти година в ударите на водена от САЩ коалиция срещу ИДИЛ. Франция бе и първата държава, която се включи във коалицията за удари срещу позиции на джихадистите в Ирак, но се въздържаше от подобни действия в Сирия заради опасения, че това може да облагодетелства режима на Башар Асад.

Слуховете, че Русия пък е разположила военни и самолети в Сирия в подкрепа на режима на Асад, предизвикаха коментари дори от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че всяко засилване на подкрепата за режима на Башар Асад ще задълбочи конфликта. Малко по-късно Русия обяви, че военни сили ще участват в операция в Сирия в подкрепа на правителствените войски. Кремъл продължи да твърди, че правителството на Сирия трябва да се включи във всеобща световна борба с ИДИЛ. САЩ и регионалните врагове на Асад обаче виждат президента на Сирия като част от проблема.

И докато сирийската криза се превръща във все по-голям кошмар за Обама и САЩ все по-често изразяват готовността си за преговори по общи действия с Русия, премиерът на Великобритания Дейвид Камерън също настоява парламентът да одобри военни удари срещу цели на ИДИЛ в Сирия.

В края на септември Франция нанесе първите си въздушни удари в Сирия. Елисейският дворец посочи в комюнике, че бомбардировките, извършени в координация с френските партньори в региона, потвърждават решимостта на Франция да се бори срещу терористичната заплаха. Франция ще удря всеки път, когато националната й сигурност е изложена на опасност, уверява френското президентство.

Путин обаче също не спира нито с изказванията си, нито с действията си. Пред Общото събрание на ООН той обяви, че тези, които са подкрепили демократичните революции в Близкия изток, са виновни за възхода на ИДИЛ. Той допълни, че ще бъде “огромна грешка” да не си сътрудничи със сирийското правителство в борбата с екстремистката група. По време на своята реч по-рано през деня пък американският президент Барак Обама заяви, че ще бъде грешка да се смята, че Сирия може да бъде стабилизирана под управлението на Асад.

Русия стартира масирана военновъздушна атака срещу ИДИЛ, напрежението между Путин и Обама непрекъснато расте въпреки опитите за обединяване на усилията, а на няколко пъти руски изтребители нарушават въздушното пространство на Турция, предизвиквайки недоволство и от Ердоган, и от лидерите на НАТО.

Това, което наистина разтърсва Турция, обаче е най-смъртоносният терористичен атентат в новата история на страната. На 10 октомври при два бомбени взрива по време на митинг в подкрепа на мира загиват 95 души, а над 250 са ранени. Разследванията са съсредоточени върху джихадистите от ИДИЛ, съобщиха тогава медиите, като премиерът Ахмет Давутоглу заяви, че има силни основания да се смята, че извършителите са двама атентатори самоубийци.

Атентатът, който разтърси Анкара в разгара на предизборната кампания, е най-безобразната и най-висшата форма на позора, писа тогава Deutsche Well. "Позор както за атентаторите, така и за поръчителите им, позор за всички онези, които под сурдинка потриват доволно ръце, но също така и позор за политиците, които ще се опитат да извлекат ползи от това чудовищно деяние. Позор е за цялата турска политика, защото е резултат от отровената политическа култура в тази страна, в която открай време всеки прави каквото си иска".

На фона на стотиците жертви, политическите борби продължават – Русия и САЩ са в постоянни преговори и в момента, в който се смята, че все пак напредък е постигнат, изненадващо Башар Асад пристигна на посещение в Москва. Вашингтон, Рияд и Анкара, подкрепяйки групите, които се борят срещу Башар Асад, поискаха обяснения от външния министър на Русия Сергей Лавров, а преговорите общо изпаднаха в дупка.

И така в продължение на седмици наред, докато не дойде кървавият 13 ноември, който разтърси целия свят. Над 100 души загинаха и още стотици бяха ранени вследствие на няколко едновременни атентати в Париж, организирани от бойци на ИДИЛ. Един човек откри стрелба в ресторант във френската столица. Няколко взрива избухнаха на стадион, минимум четирима въоръжени мъже откриха стрелба в концертната зала "Батаклан" по време на рок концерт, където и загинаха най-много хора. Президентът на Франция Франсоа Оланд обяви, че страната затваря границите си и въвежда извънредно положение.

Атаките напомниха за атентата срещу редакцията на Charlie Hebdo в началото на годината, когато загинаха 12 души. Реакцията бе зашеметяваща - извънредно положение в страната за три месеца, престрелки и арести на свързани с нападенията лица, издирване на заподозрени в цяла Европа. Дори хактивистката мрежа „Анонимните“ обяви война на джихадистката групировка. По-важното последствие обаче е, че Франция, Европейският съюз и други страни се активизираха още повече с цел унищожаването на ИДИЛ, а Съветът за сигурност на ООН прие с единодушие резолюция, разрешаваща "всички необходими мерки" срещу джихадистката групировка.

И сякаш проблемите, причинени от ИДИЛ, бяха малко, в края на октомври турските военновъздушни сили свалиха руски изтребител на границата със Сирия. Руският президент Владимир Путин окачестви случая като „удар в гърба“ и отрече руските самолети да са нарушили въздушното пространство на Турция. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отказа да се извини, макар че все пак призна, че ако Турция е знаела чий е самолетът, вероятно е щяла да постъпи по различен начин. Последваха икономически санкции срещу Турция, а шансовете за създаване на по-широка коалиция, искана както от Оланд, така и от Путин, сякаш изглеждат още по-невъзможни.

Какво ще се случи оттук нататък не е никак сигурно. Ударите на САЩ, Турция, Франция и други големи сили срещу ИДИЛ продължават, както обаче със сигурност ще продължат и нападенията на терористичната групировка срещу Европа и света. Факт е, че Близкият изток продължава да изненадва със способността си да става все по-размирен, а ситуацията - все по-критична, дотолкова, че ограничения сякаш вече дори не съществуват. Бежанците от критичните точки продължават да прииждат на тълпи към Европа, а жертвите, паднали под ударите на ИДИЛ, непрекъснато се увеличават. А след като от повече от година виждаме как великите сили не намират желание да преодолеят различията си и да направят компромиси, намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно.

Последни новини
Още от Анализи