Нова година - нова надежда за перспективите за ръст в Китай

Пу Йонхао основател и главен инвестиционен директор на Fountainhead Parterns

Merchants Mansion, Шенжент, Китай, 17 декември 2015. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg Merchants Mansion, Шенжент, Китай, 17 декември 2015. Photographer: Qilai Shen/Bloomberg

Перспективите за растеж в Китай през 2016 - коментар на Пу Йонхао основател и главен инвестиционен директор на Fountainhead Parterns.

 

Обикновено по време на това заседание, те определят целите си за БВП. За 2015 г., тя беше 7%. Президентът Си Дзин Пин наскоро каза, че 6,5% е растежът, който те искат да постигнат. Как смятате, че ще изглежда 2016 г.?

Мисля, че 2016 ще бъде година на много предизвикателства за Китай, защото структурният проблем се влошава – свръх-капацитет, свръх задлъжнялост, балони в недвижимите имоти, свръх-предлагане на имоти и т.н.

Така че Китай наистина трябва да се съсредоточи върху тези структурни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. А в същото време, трябва да се коригира траекторията на растежа, който ще омеква през идните години.

Ние сме позиционирани така, че да не сме фокусирани само върху Китай. Ние съсредоточаваме залозите си на зрелите пазари.

Виждаме, че Европа и Япония имат по-добри възможности, като се има предвид, че валутната и паричната политика оказват такава подкрепа.

Освен това, в Европа и Япония се проведоха множество структурни реформи. От страна на Китай, според мен, структурните реформи тепърва започват. Харесва ми, че правителството предлага да се реформира предлагането. Това е правилно действие, но то няма да помогне на растежа.

 

Тогава, ако няма да е добре за растежа, къде мислите, че ще бъде реалистичната цел за БВП?

Честно казано, не обръщам много внимание на растежа на БВП. Ако вземем всичко предвид, мисля че ще бъде някъде около 5-6% процента, може би някъде над 5%, в зависимост от това как се прибавя относителното тегло на сектора на услугите, който се справя прилично. Но ако видим производствения сектор, тогава сме сериозно в лагера на дефлацията.

 

В Китай, средата е дефлационна, но също така, той изнася тази дефлация по света с юана.

Точно така. В Китай изпитват сериозна дефлация. Те трябва да намалят цените, за да могат да изнасят продуктите си. Ако погледнем производството на стомана, то износът наистина подтиска световната цена на стоманата. Права сте, те наистина изнасят част от дефлацията си, което в определена степен е положително за западния свят, защото от Китай не идва много инфлация.

 

Но това става проблем, ако разглеждаме инфлацията като показател за собствения ти вътрешен растеж.

Разбира се. Ако погледнем от гледна точка на националната икономика, местните компании нямат сила да определят цените, маржовете им са притиснати, а печалбите им – практически вече престава да ги има. Затова, г-н Си отделя толкова внимание на реформата в предлагането. Да се намали свръх-капацитета е един от най-важните приоритети.

 

Реформа в предлагането, фискална, парична реформа. Непрекъснато чуваме за всякакви реформи. Кога ще видим някакви действия?

Реформата е непрекъсната. Мисля че това е правилният подход в случая, но в момента ми се струва, че повече големи компании затварят, особено онези, които генерират загуби.

Така че, има някакъв напредък, но трябва да сме търпеливи.

Не е лесно, икономиката е голяма, социалната стабилност е на карта. Ако направите всичко твърде бързо, тогава може да се изправим пред социални проблеми. Затова, те трябва да правят нещата стъпка по стъпка. В крайна сметка, те се движат в правилната посока – да се занимаят структурните проблеми, вместо да използват стимули, за да подсилят растежа, което никак не ми харесва.

 

Но все пак, стимулите са това, което вълнува най-силно пазарите?...

Да, в краткосрочен план може да се развълнувате от стимулите, но в дългосрочен план, ако не обърнете внимание на тези структурни проблеми, стимулите няма да имат траен ефект.

 

Последни новини
Още от Анализи