Малко повече инфлация ще е добре за всички

Нито една от страните от Г-7 няма да види инфлация над 2% тази година за първи път от 1932

18:11 | 22 декември 2015
Автор: Димитър Баларев
Купувачи в Бостън, САЩ. снимка: Bloomberg
Купувачи в Бостън, САЩ. снимка: Bloomberg

Монти Бенет не е виждал нещо подобно не сегашната упорито ниска инфлация в своята дълга кариера като хотелиер.
Заетостта на 143-те места за настаняване на Ashford Group of Companies е рекордна и въпреки това Бенет смята, че е трудно да повиши цените на стаите така агресивно, както той очаква на този етап от икономическата експанзия в САЩ.

Ако повишим цените твърде много, търсенето ще намалее и това ще ни накара да ги понижим обратно, казва основателят и изпълнителен директор на компанията от Далас. 
Неговото описание на несигурното влияние на цените е Свещеният граал, който централните банкери, включително Федералния резерв търсят от десетилетия. Сега, действайки странно от гледна точка на конвенционалната икономика, Джанет Йелън и нейните колеги повишават лихвените проценти като едновременно се опитват да обяснят на публиката, че не искат инфлацията да се колебае около нулата твърде дълго. Те повтарят своето желание тя да се повиши до 2%, след като вдигнаха цената на финансирането за първи път от 2006.

Федералният резерв пропусна целта си за повече от три години и половина и не очаква да я достигне преди 2017. Централните банкери в Швеция, еврозоната, Великобритания, Япония и дори Нова Зеландия също не успяват да достигнат целевата инфлация.

Завръщане към нулата

Преди 30 години всеки банкер би приветствал инфлация под 2 процента. Но колкото по-малко инфлация е налице, толкова по-ниски трябва да бъдат лихвите на централните банки, което прави обратният път към нулата по-нежелан. Това може да накара паричните власти да разчита на неконвенционални инструменти като изкупуване на активи, което може да е политически непопулярно и по-малко ефективно за възстановяване на работните места и растежа.
"Не казваме завинаги довиждане на почти нулевите лихви и проблемите, които те предизвикват", коментира пред Bloomberg Лорънс Самърс на 15 декември (решението на Фед бе обявено на 16 декември - б.р.). "Когато стигнем до рецесия, обикновено се нуждаем от поне 300 базисни точки разхлабване на паричната политика на Фед, но просто няма да има пространство за това."
Представителите на Фед подчертаха своя ангажимент към поддържането на таргета миналата седмица, като казаха, че се нуждаят от действителен и очакван напредък на цените, за да продължат повишението на лихвите. През октомври те заявиха, че само е нужно да бъдат уверени, че инфлацията ще се върне към 2-та процента.

"Ние наистина трябва да наблюдаваме с времето действителните данни за инфлацията, за да се уверим, че тя съответства" на прогнозите, заяви Йелън пред репортерите на 16 декември, след повишаването на федералната фондова лихва от почти нулеви нива. 
Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията - индекса на разходите за лично потребление, нарасна с 0.2% в края на октомври на годишна  база. Като се извадят цените на енергията, които подтискат целия индекс, и храната, измерителят нарасна с 1.3%.

Фед се надява, че суровините достигат дъно и, че трудът някой ще ден ще стане достатъчно дефицитен, за да могат работниците да преговарят за по-високи заплати.
Кога и как заплатите ще доведат до по-високи цени е процес, който не се разбира добре. И е възможно да има още шокове - нов ръст на долара или продължаваща слабост на цените на петрола, които да подтиснат инфлацията за по-дълъг период.
Ако инфлацията се задържи под таргета в продължение на пет или шест години, това може да подкопае доверието, ще тя някога ще се върне на 2%, което подкопава доверието във Фед. Това ще направи неговата работа още по-трудна.
Всъщност, нито една от страните от Г-7 няма да види инфлация над 2% тази година за първи път от 1932, според данните на икономистите Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф.

Европа, Великобритания, Япония

Годишният процент не е достигал целта на ЕЦБ от 2013 г. и е средно 1.2% при президентството на Марио Драги. Това го поставя под риск да е първият президент на ЕЦБ, който не е успял да изпълни мандата си. Предлагайки нови стимули този месец, ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се ускори от 0.1% тази година до 1% следващата година и 1.6% през 2017.

Във Великобритания инфлацията бе малко над нулата през ноември, за първи път от три месеца. Това е под целта на Bank of England за инфлация от 2%, коятот тя не очаква да достигне до края на 2017. Според Citigroup Inc. темпът тази година ще е средно около нулата, най-ниско ниво от 30-те години.
Очакваме, че през 2016 ще видим ниска, но положителна инфлация, заяви Майкъл Сондърс, главен икономист за Европа. С други думи - край на дефлацията, но продължаваща ниска инфлация.

Управителят на Bank of Japan Нарушико Курода има все още докато постигне целта от 2%, повече от две години след като започна количествени облекчения. Цените нарастват най-много с 1.2%, ако се изключат цените на храните и енергията. Членовете на борса не очакват да достигнат целта си преди края на фискалната 2016, която завършва през март 2017. Дори тогава много икономисти смятат, че няма да успеят.

Има и много положителни неща при ниските ценови нива, включително възможността да се стимулира потреблението на домакинствата, което е почти 70% от американската икономика. Това е едно от обясненията за търпението на Фед.
Бенет, второ поколение хотелиер, би приветствал малко по-силна ценова позиция, която би "помогнала на всичко".

От Саймън Кенеди, Крейг Торес, Bloomberg. Със съкращения