Какво трябва да знаят инвеститорите в Иран

Чарлс Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital и Дейвид Пейдж, старши икономист в AXA Investment Managers

Техеран, 24 ноември 2015. Photographer: Simon Dawson/Bloomberg Техеран, 24 ноември 2015. Photographer: Simon Dawson/Bloomberg

Чарлс Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital и Дейвид Пейдж, старши икономист в AXA Investment Managers коментират в  студиото на Bloomberg в Лондон с Гай Джонсън условията за инвестиции в Иран, 3 декември 2015.

 

Това е един толкова бавен и продължителен процес. Вече гледаме към вдигането на санкциите или постепенното им вдигане. Дайте ни идея за икономическото измерение в Иран.
Първото нещо за петролните пазари е дали Иран ще може да върне допълнителни половин до един милион барела на ден на пазара, поне тяхната цел е един милион барела. Инвеститорите се интересуват от това, че икономиката е от 400 млрд. долара. Това ще бъде най-голямото и последно откриване на нова икономика в историята.

Саудитската икономика беше последната, която се отвори в началото на тази година, но какво следва оттук нататък?

Северна Корея?

Няма още много такива, а Иран има и много добре развит фондов пазар с капитализация от 85 млрд. долара, които е отворен за чужди инвестиции.
 

Колко бързо могат да го задвижат?

Да върнат чуждите инвестиции обратно ли? Проблемите, с които трябва да се справят, включват доверително управление - техническият аспект от инвестициите ще бъде проблемен.

Също така дали инвеститорите се чувстват сигурни с организацията на доверителното управление. Ако това бъде разрешено, няма какво да спре хората да започнат да инвестират в края на януари.
 

Толкова рано?

Да, могат да го направят и в същия ден, ако са готови да поемат доверителния риск. На индивидуално ниво инвестициите могат да бъдат непосредствени, на институционално ниво може би ще отнеме малко повече време.
 

Когато имате подобна икономика, какви дивиденти ще донесе това?

Хората се интересуват от дивидентите на акциите, които са около 15-20%. Те имат много интересен процес на приватизация – за да изплатят на правителството парите, които са инвестирали в компаниите, вземат голяма част от дивидентите и го правят от години.

Съотношението между цената и печалбата е около 6% на историческа база. Това не е най-прозрачното място за такива проучвания, но мислим, че е около 6%.

В момента работим и върху прогнозни съотношения между цената и печалбата. Така че това е интересно, както и фактът, че за момента там няма никой друг.

Компаниите не са диференцирани, просто са избрани, защото предлагат дивиденти в размер на 15 до 20%, поне от страна на местните.

Въпросът е когато чуждестранните компании навлязат на пазара, ще се прави ли разлика.
 

Каква е политическата посока, след като влезе в сила и промени оперативната среда от политическа гледна точка?

Мисля, че ще бъдат много интересни месеци, защото предстоят парламентарни избори в края на февруари.

Досега огромен брой хора бяха лишени от възможността да се борят за изборите. На тези избори се очаква реформаторите, които подкрепят президента Рохани, да се справят много по-добре.

И ако това се случи и парламентът, и президентът гледат в една посока.

Очакват се мненията им понякога да се различават с тези на върховния водач на Иран и това би предизвикало някои проблеми.

Но от гледна точка на реформите и факта, че може да бъде направено нещо, за да се отвори допълнително икономиката на Иран, изборите през февруари могат да бъдат много важни.
 

Иранците искат да се върнат на пазара в много сектори и един от тях е енергийният. Ако стъпят здраво на този пазар, положението с търсенето и предлагането ще излезе извън контрол. Ако добавим и иранците към това, не знаем какви ще бъдат негативните последици за петрола. В момента цената е 40$ и един спад от 10 долара ще има огромно влияние.

Дейвид Пейдж, старши икономист в AXA Investment Managers: Точно така, мисля, че въпросът, който визирате е колко бързо и в какво количество ще се върне обратно петролът. Виждаме, че пазарите вече слагат цена на очакванията за възвръщаемост, на колко се оценява сега е големият въпрос.

Разликата между идващите от Иран 500 000 и 1 милион барела през следващата година също е много важна.

Но ако наистина бъде подложен на този негативен натиск, това драстично променя изгледа и подлага на допълнителен негативен натиск някои от страните, които произвеждат суровини.

Също така оформя динамиката на растежа. Виждаме, че той се забавя в някои от развитите страни, защото петролът засилва инфлацията. Виждаме, че добавя още 25% забавяне на годишна база, а това изглажда петролния процес, връщането на инфлацията и поддържа растежа.

Чарлс Робъртсън, Главен икономист в Renaissance Capital: Нека предположим, че Иран може да продава 500 000 до 1 млн. барела на цена от 45-50 долара за барел. Това са допълнително 10-15 млрд. долара в петрол за тях.

Освен това, има 29 млрд. долара в чужбина, които са замразени като част от санкциите.

Очаква се те да бъдат върнати на пазара в първия ден от вдигането на санкциите в края на януари. Това прави около 40-45 млрд., така че ако имате малко допълнителен капитал за търговия, портфейлен поток и европейски облигации, това са около 50 млрд. долара нови пари, влизащи в Иран през 2016 година.

Това е около 12% скок в БВП и сериозен тласък за икономиката.

Прочетете още:

Саудитска Арабия може да предложи намаляване на производството с 1 млн. барела дневно

 

Последни новини
Още от Анализи