Бъдещето на петрола в контекста на дискусиите за климата

Коментар на Иън Рийд, директор по петролните и газовите проучвания в Macquarie

Петролни танкери. Снимка: ddie Seal/Bloomberg Петролни танкери. Снимка: ddie Seal/Bloomberg

На 30 ноември започна конференцията за климатичните промени в Париж, от която се очакват мерки за ограничаване на карбоновите емисии и ограничаване на глобалното затопляне. Иън Рийд, директор по петролните и газовите проучвания в Macquarie говори за перспективите пред петрола в контекста на дискусиите. Ето какво каза той пред Bloomberg:

Очевидно сме далеч от момента, в който ще можем изяло да разчитаме на възобновяеми енергийни източници. Петролните компании реагираха, като през септември излязоха с общо съобщение, в което говорят, че поне ще се опитат да включат в собствените си цели амбициите за намаляване на карбоновите емисии. В лицето на газта те виждат преходното гориво, което ще позволи достигането на крайната цел. Мисля, че избързваме малко с разговорите за неизползваеми активи(теорията, че 20% световните енергийни ресурси няма да бъдат използвани заради регулации, свързани с климатичните промени б.р.) в момента, защото преди светът да започне да разчита изцяло  на възобновяеми енергийни източници, ще минат още десетилетия, в които ще се произвеждат петрол и газ. Мисля, че (на конференция б.р ) се опитват да разчитат на разума, а не на емоциите, но за съжаление на подобен тип конференции понякога емоциите вземат връх.

За да съм честен, мисля, че въвеждането на рискова премия за карбоновите емисии ще се случи след като се пенсионирам. Вече виждаме някои големи компании да се изтеглят от сферите на производство, които са по-скъпи и с по-високи нива на карбонови емисии, като добивите в Аляска и пясъците в Канада. Тенденцията към намаляване на карбоновите емисии в петролната индустрия вече стартира.

Мисля, че Бен ван Бюрден и Shell несъмнено са начело на дебата (за ролята на енергийните компании в контекста на климатичните промени б.р.). Вместо да се скрие и да чака докато проблемът отмине над главата му, той започна да действа. Много по-открит е, както и предшествениците му. Shell води дебата в момента. Дали ще спечели дебата с общественото мнение, е друг въпрос, но поне Shell е готова да защитава интересите на петролните компании в тази среда и газта е сред основните теми. Преди 30 години тези компании произвеждаха главно петрол, сега над  50% от производството им ще бъде газ, особено Shell. А карбоновите емисии при газта са двойно по-ниски спрямо въглищата. В един логичен свят, това трябва да е нещо, което политиците да приемат като начин за преход.

Петролните компании също очакват цените на карбоновите емисии да растат и когато това се случи, те трябва да са подготвени. Всъщност те дори го искаха, защото ще им помогне в газовата стратегия. Така че това също е част от позиционирането им в бъдеще. Отчасти позиционирането ще зависи и от цената на петрола.

 

Последни новини
Още от Анализи