Най-важното за: TPP

Основните аргументи за и против Транс-тихоокеканското партньорство и другите споразумения от ново поколение

В черно-белия свят на икономическите учебници свободната търговия е добра за всички. Всяка страна разбира какво прави най-добре, а след това обменя виното или текстила и софтуера си с други нации, създавайки богатство. Когато се губят работни места, те се заместват от по-подходящи такива. Или поне така твърди теорията. От две столетия добродетелите на свободната търговия бяха възприемани без съмнения от икономистите и политиците. Сега те са подложени на атака. Плановете за най-амбициозните търговски споразумения от едно поколение насам обединиха коалиция от профсъюзи, религиозни групи, активисти за свободен интернет и еколози, за да подбуди общественото мнение срещу тях. Те преместиха фокуса на дебата върху победителите и губещите от търговията, твърдейки, че споразуменията заплашват да влошат неравенството и да понижат трудовите и здравните стандарти, както и да отслабят демокрацията. Какво се случи с вярата в свободната търговия?

Положението

Дузина страни, разположени около Тихия океан, се споразумяха за историческия търговски пакт на 5 октомври, за да намалят бариерите за стоки от автомобили до ориз. Транс-тихоокеанското партньорство или ТТП (TPP) e проектирано да насърчи търговията между страни, които произвеждат 40% от световния БВП. Битките за споразумението, което трябва да бъде ратифицирано от националните законодателни органи, станаха толкова отровни, че кандидатът за президентска номинация в САЩ Хилъри Клинтън заяви, че ще му се противопостави. Все още трябва да бъде изработен отделен договор между САЩ и 28-те страни от ЕС, по-известен като ТТИП или TTIP (Трансатлантическото споразумение – б.р.). Трети договор – TiSA, засяга световните услуги. Усилията получиха тласък през юни, когато законодателите в САЩ уредиха шестмесечните си спорове и възстановиха правото на президента да представи търговските споразумения на Конгреса за едно гласуване за или против. Спорът по повод тези споразумения надхвърля притесненията за преместване на работните места към страни с по-ниски заплати. Опасенията, че TTIP ще донесат третирани с хлор пилета или месо с хормони в ЕС предизвикаха улични протести, включително и митинг в Берлин на 10 октомври, който привлече четвърт милион души. Има страхове, че защитата на интелектуалната собственост и на авторските права в TPP ще увеличи цените на лекарствата и ще попречи на иновациите. И двете инициативи бяха атакувани за това, че могат да позволят на компаниите да използват тайни трибунали, за да решават търговските спорове, като избягват националните съдилища. Преговорите при закрити врати с участието на корпоративните лобисти подхранват опасенията, че търговските споразумения ще ерозират контрола на околната среда и други предпазни мерки, вместо да ги укрепят, както политиците бяха обещали.

Предисторията

През десетилетията след Втората световна война, търговските споразумения се фокусираха върху намаляване на митата и премахване на бариерите пред свободното движение на стоки през границите. Новото поколение споразумения се прицелва върху по-комплексната цел за хармонизиране на законите и регулациите до намаляване на разходите по спазване на различните правила. Вълната от протекционизъм, който спъна икономическия ръст доведе до формирането през 1947 г. на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на Световната търговска организация. Много страни сега са членове на органа, установяващ глобалните правила, като Китай се присъедини през 2001 г.

Избухна напрежение, когато срещата на СТО в Сиатъл през 1999 г. бе прекъсната от протестиращи, които твърдяха, че глобализацията ограбва планетата и подкопава правата на работниците. След това изследванията показаха, че конкуренцията от Китай е предизвикала спад на заетостта в индустрията на САЩ, която се изправи пред силна атака от вносни стоки. Подобни тревоги за загуба на работни места преследваха президента на САЩ Бил Клинтън, когато той подписа споразумението Nafta, което обедини пазарите на САЩ, Канада и Мексико през 1994. Доклад на американското правителство показа, че заетостта в производството на САЩ е нараснала след влизане в сила на това споразумение.

Аргументи

Търговията увеличава жизнения стандарт по света и позволява на много бедни страни да намалят разликите с богатите. Потребителите получават достъп до по-широк набор от стоки и в богатите страни евтиният внос понижава цената на основни стоки като облеклото. Въпреки това понякога е по-трудно да се видят ползите, отколкото разходите.

Опонентите твърдят, че стандартните теории подценяват социалното и икономическо въздействие на свободната търговия и, че ползите от новите експортни пазари трябва да бъдат претеглени спрямо срива на производителните центрове в страните.

Преквалификацията на изместените работници не компенсира загубените приходи, казват те, като превръщат опозицията на свободната търговия в обединяващ лозунг за шампионите на средната класа. Търговските споразумения могат да развалят други цели на политиката – като борбата с климатичните промени или защитата на потребителите, ако те противоречат на правителствените регулации. Търговията също е въпрос на национална сигурност – представителите на САЩ заявиха, че TPP, което изключва Китай, ще създаде един съюз, който да помогне за сдържането на растящата икономическа мощ на страната.

 

Последни новини
Още от Анализи